Немската азбука (Das deutsche Alphabet)

 

Немската азбука се състои от 26 букви, както и няколко специални знака, които са характерни за немския език.

1. Букви на немската азбука

1. A - [а]

2. B - [б]

3. C - [ц] или [к] (в зависимост от контекста)

4. D - [д]

5. E - [е]

6. F - [ф]

7. G - [г]

8. H - [х]

9. I - [и]

10. J - [й]

11. K - [к]

12. L - [л]

13. M - [м]

14. N - [н]

15. O - [о]

16. P - [п]

17. Q - [ку]

18. R - [р]

19. S - [з]

20. T - [т]

21. U - [у]

22. V - [фау]

23. W - [в]

24. X - [икс]

25. Y - [ипсилон]

26. Z - [цет]

2. Специални знаци в немския език:

• Ä (ä) - подобно на "е" в "нек", но с малко по-открито звучене.

• Ö (ö) - като звука "ъ" в българския, но с по-отворено "е".

• Ü (ü) - нещо като "и", но с издишан въздух.

• ß (Eszett или scharfes S) - използва се за звука "с" в края на думата, например в "Fuß" (крак).

3. Примерни думи

• A - Apfel (ябълка)

• B - Buch (книга)

• C - Computer (компютър)

• D - Deutschland (Германия)

• E - Elefant (слон)

• F - Fisch (риба)

4. Упражнение

Опитай се да произнесеш следните думи, като се опитваш да имитираш звуците:

1. Abend (вечер)

2. Ball (топка)

3. Café (кафе)

4. Haus (къща)

5. Insel (остров)

6. Junge (момче)

Немската азбука се основава на латинската азбука, но с някои допълнителни букви и специални символи. Ето кратък преглед на нейната история и разликите ѝ от други азбуки:

История на немската азбука:

• Произход:
  • Немската писменост започва да се развива през Средновековието, като се основава на латинската азбука, използвана в Римската империя.
  • С течение на времето, за да се предадат специфичните звуци на немския език, са добавени допълнителни символи.
• Развитие:
  • През Средновековието се използва готическата писменост (Fraktur), която е характерна за немските текстове.
  • С течение на времето, латинската писменост постепенно измества готическата, особено след въвеждането на печатарството.
  • През 20-ти век, след Втората световна война, латинската писменост става доминираща в Германия.
• Съвременна немска азбука:
  • Съвременната немска азбука се състои от 26-те букви на латинската азбука, плюс три умлаута (Ä, Ö, Ü) и есцет (ß).

Разлики от други азбуки:

• Умлаути (Ä, Ö, Ü):
  • Тези букви представляват промяна в звука на гласните "a", "o" и "u".
  • Умлаутите са характерни за немския език и се срещат рядко в други езици.
• Есцет (ß):
  • Тази буква представлява беззвучната "s" след дълга гласна или дифтонг.
  • Есцет е уникален за немския език и не се среща в други азбуки.
• Разлики от други езици, използващи латиницата:
  • Немският език има специфични комбинации от букви, които предават различни звуци, като "sch", "ch" и "tz".
  • Немският език има и някои особености в произношението на буквите, които се различават от други езици, използващи латиницата.
• Сравнение с кирилицата:
  • Кирилицата, използвана в българския език, е съвсем различна азбука, която произлиза от гръцката азбука.
  • Кирилицата има повече букви от латиницата и представя различни звуци.